Среброто е познато на хората още от древни времена. Неговото латинско наименование е argentum. За него се споменава в Библията, сребърни късове били намерени и при разкопки на полуостров Мала Азия и в Средиземноморието. Има исторически доказателства, че хората обработвали среброто и го отделяли от оловото още през четвъртото хилядолетие преди Христа. Хиляди години среброто било използвано за направата на различни украшения, за търговия. По-късно то застава в основата на много монетни системи. Дълго време неговата стойност като благороден метал била надвишавана само от стойността на златото. А в Древен Египет и Средновековна Европа било дори по-ценено от златото. Свързвано с луната и с морето, а също така и с образите на много богини на луната, в алхимията среброто е било известно с името luna. Един от алхимичните символи за сребро е непълната луна.  

Според легенди среброто е смъртоносно за много свръхестествени същества като върколаци и вампири. По-късно от тези легенди се разширили от употребата на обикновено сребро до сребърни куршуми. Течният сребърен нитрат и сребърния сулфадиазин са използвани за лечение и унищожаване на бактериите при сериозни изгаряния до началото на деветдесетте години. Сега тези медикаменти са заменени. Използват се стерилни антимикробни превръзки с нанокристално сребърно покритие.

Среброто е мощно, природно антимикробно средство, познато и използвано от близо 6 хиляди години, без да са известни някакви неблагоприятни странични ефекти или противопоказания за човека.

Преди много години, често хората слагали по една сребърна монета в млякото, за да го предпазят от бързо разваляне. Лечебните свойства на среброто са били известни още на древните гърци и много отдавна хората забелязали, че тези, които използват и се хранят със сребърни прибори се разболяват по рядко и почти не страдат от инфекции. Използвани били и сребърни пластинки, които слагали върху раните за да избегнат инфекцията и да ускорят заздравяването.

Това ценно познание се предавало от поколение на поколение, главно в семействата и дворовете на крале, императори, султани и други владетели. Те можели да си позволят да се хранят със сребърни прибори, да пият от сребърни чаши и да държат храната си в сребърни съдове. В резултат на това, минимални количества сребро непрекъснато се отделяли от повърхността на съдовете и преминавали в храната и питиетата на тези хора. Така с времето организмът им се насищал достатъчно със сребро, което ефективно ги предпазвало от всякакви инфекции.

Именно активното използване на среброто от тези височайши персони е източника на нарицателното за благородник - "Синя Кръв". Това е така, защото много-продължителното и активно приемане на сребро водело до леко посребряване на кожата и придавало лилаво-синкав цвят на кръвта. И тъй като само най-богатите (т.е. управляващите) са можели да си позволят да бъдат в редовен контакт със среброто, така се родил митът за хората със "синя кръв" - благородниците, които поради това считат, че са много по-различни от останалите хора.

Няма християнин, който да не е чувал и да не знае за чудните свойства на "светената вода" - вода, която става такава едва след като престои известно време в сребърен съд, на специално място в черквата.

Преди появата на антибиотиците, среброто е било едно от малкото познати средства за борба с инфекциите. Като ценен метал обаче, то не е било по джоба на мнозинството от хората и само най-заможните са можели да се възползват от неговото действие. Така, както днес най-добрите антибиотици струват скъпо и не всеки може да си ги позволи, такова навремето е било положението със среброто. Използвали са се различни соли на среброто, като сребърния нитрат и сребърния йодид, различни съединения като сребърния сулфадиазин и арсфенамин и различни стабилизирани с протеини и получени по химически път колоидни продукти. И до днес средството на избор за предотвратяване на стафилококовите инфекции при новородените е накапването на разтвор от сребърен нитрат в очите. В много болници по света различни сребърни съединения са предпочитаното средство при изгаряния и уврежданият по кожата.

Колоидното сребро е едно от най-старите средства, познати на човека, за борба с причинителите на всички видове инфекции. В древността няма прочуто светилище, което да е без щерна с вода, в която са поставяли сребърни съдове и след благословията от Бога чрез светкавица, водата се раздава на вярващите за лечение.

1 2  

Вижте още в предаването "На кафе" по Нова Тв: http://play.novatv.bg/play/ 240011/?autostart=true