Какво е да си в подчиняваща роля ?
question-mark-3-1159460

„През живота ви хората ще се отнасят към вас по начина, по който ги научат да ви третират“
Много се пише за силните, уверени и авторитетни хора. Защото всички искат да са такива. Но преди да се променим, ние е добре да знаем какви сме, кое да променим и от къде да започнем.
Казват, че хората без сила принадлежат към подчиняващите се личности. Съвсем естествено те се стремят да задоволяват исканията на другите и да се подчиняват. В основата на личността им е неувереността за собствените им ценности, омаловажават своите идеи, мнение, чувства и способности. От там и се стремят непрекъснато към одобрението на другите и търсят уважение чрез смирение. Опитвайки се да угодят на всички, винаги заемат втората роля.
Кои са предимствата на този тип личност? Не е необходимо да сте креативни, да имате цели, нито желания. Те следват и правят каквото се иска и очаква от тях. Няма нужда да създават събития, те пак са в тях, но само реагират.
Кои са недостатъците на този тип личност? Ако непрекъснато чака и се надява да го оценят докато се подчинява, ще чака. Никога никой няма да го направи и няма да му позволят да ръководи, нито ще вземат мнението или идеите му за сериозни. Или ако го направят, отново ще е във второстепенната роля. Хората в подчиняваща роля получават много малко от това, което искат или от което имат нужда и често таят в себе си скрит гняв.
Как да ги/се разпознаваме? Най-лесно по начина им на изразяване:
1. Използва въпроси, завършващи с ‘нали’.
Не във всичките им форми, защото въпросите с нали, могат да търсят информация, могат да прикриват неосведоменост или заплаха дори.
Подчиняващия тип човек ги използва след свое твърдение или изказване. Използвайки нали, омаловажават думите си, показват превъзходството на другия и отново търсят одобрение: „Вкусна торта, нали?“

2. Използва т.нар. извинителни отхвърляния. Олекотява изказването си, остава си вратичка, за да избегне унижение. Интересното е, че в повечето случаи човек е убеден в това, което казва, но дава сигнал, че е в подчинително положение. “ Може да звучи глупаво, но е така“.

3. „Подсилва“ думата трябва с наистина трябва. Но точно това „наистина“ олекотява значението. Казвайки така, едновременно с това му разрешавате и да не го прави. По този начин се освобождавате от отговорността да заповядате. Думата трябва има силата, когато се използва самостоятелно и запазва тайнствеността на това, защо трябва.

4. Хората с подчинителна роля, често използват изрази от типа: „хм’, ‘ааа’, ‘знаеш ли’, ‘като че ли’, ‘хрумна ми че’ и ‘добре де’. Използват ги за запълване на празните места. Понякога са полезни, но в повечето случаи, човекът, който ги употребява изглежда муден, сконфузен или глуповат. Полезни са, когато е необходимо да се забавят нещата, но за хората от подчинителен тип те са като навик и тик. Кога за последно имахте събеседник, който след почти всяко изречение използваше „нали разбираш“? Как се чувствахте и какво си мислихте?

5. Използват наречия, които създават двусмислици. Това са: малко, горе-долу, добре, може би, до известна степен, доста. Освен, че създават двусмислие, наречията също олекотяват изразеното мнение. Така се предпазват от евентуален конфликт със събеседника и биха създали благоприятно ответно отношение. Правите ли разлика между: Това е неправилно и Това малко или повече е неправилно. А между Сигурен съм и Почти съм сигурен?

Да си в подчиняваща роля няма нищо осъдително, ако е въпрос на доброволен избор, а не на някакви вътрешни липси в самооценката, самочувствието или плод на ограничаващи вярвания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *