Да се съобразяваме ли с неизбежното?
guy-with-plush-1568465 (1)

Няма как да избягваме или да не попадаме в неприятни ситуации през живота си. И доста често част от тях не можем нито да променим, нито да им повлияем. Те са такива каквито са и други не могат да бъдат. Какво да правим тогава? Можем да ги приемем като неизбежни и да се приспособим към тях или да потъваме в неизбежното, докато загърбим живота си или си докараме някой срив.
Харесва ми това, което е направил крал Джордж V в Бъкингамския дворец- закачил надпис на стената, който гласял: „Научи ме да не искам невъзможното и да не тъгувам за непоправимото„. И това ме кара да си мисля: Кое определя дали сме щастливи или нещастни? Обстоятелствата или нашите емоции и реакции към тях? За мен отговорът е в емоциите и реакциите ни. И защо ли? Защото всички ние имаме способността да преживеем всяка неприятна ситуация, ако сме принудени да го направим. Но когато сами имаме избора, ни се струва, че не можем и нямаме достатъчно сили. Не е така. Всеки човек притежава вътрешни ресурси с огромен капацитет, който ще му помогнат да понесе всичко, стига да ги използва.
Ние, хората, сме много по-силни, отколкото ни се струва.
Добре, но изниква въпросът: Означава ли това, че трябва да се примирим с всички превратности на съдбата?! Не, разбира се. Означава, че докато можем да превърнем ситуацията в наша полза – да се борим. Но да се борим за нещо, което няма да се промени или просто не може да бъде друго то, за да запазим усещането си за стабилност поглеждаме напред и спираме да се тревожим или тъгуваме. То вече го няма.
Не случайно Хенри Форд е казал: „Когато не мога да управлявам събитията, аз предоставям на събитията да се управляват сами„.
Замисляли ли сте се възможно ли е едновременно да се борим с неизбежното и да създаваме нещо ново? Мисля, че едва ли има човек с толкова голяма енергия, сила и емоционалност. Май ще трябва всеки да направи своя избор:
– дали да приеме ситуациите, които не може да промени и да продължи в създаването на нещо ново
или
– да се бори с неизбежното, да се съпротивлява и в крайна сметка да се пречупи.
И така какво ще се случи, ако се съпротивляваме на неизбежните удари на живота вместо да свием рамене и приемем, за да продължим напред? Най-вероятно ще започнем с вътрешните конфликти, постепенно ще станем напрегнати, превъзбудени, тревожни и с разклатени нерви. А ако продължим да отхвърляме действителността, която ни обкръжава и се крием в своя измислен свят…знае ли човек… И тук решението е на всеки от нас!

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *