Необходимо ли е да наказваме децата?
dollhouse-family-portraits-1419165

Една от най-трудните дейности на родителите е, да наказват децата си. Хем си навличат детското недоволство, хем мирът вкъщи е мираж.
Налага ли се да наказваме децата? И какво да правим, ако смятаме, че е необходимо?
Относно необходимостта от наказанието, като метод на възпитание на децата, има противоположни мнения. Едни смятат, че то цели да предизвика негативни емоции у детето като страх, обида, унижение и така да си изгради рефлекс да не повтаря действията си. Според други наказанието е преди всичко начин да се покаже, че дадени норми или ред са нарушени. Поради тези различни мнения и методите на възпитание при различните родители се разминават.
Първата група родители не желаят да бъдат в ролята на лоши и да огорчават детето си. Обикновено се обясняват и са склонни дълго да увещават. И ако това няма ефект започват със заплахи, които обикновено не изпълняват. Играят ролята на разбраните родители, което е добре до момент, в който детето не порасне дотолкова, че да разбере, че може и извън правилата. Тогава разбраните родители обикновено не знаят какво да предприемат.
Втората група са в другата крайност. Те са авторитарни и твърди. Според тях създаване на ред и дисциплина може да стане само с подчинение и демонстриране на власт и сила. Освен, че често наказват, понякога и пошляпват. В дългосрочно време този вид възпитание или ще подтикне детето към бунт и още по-голямо непослушание или ще го превърне в прекалено подчинителен човек.
Някъде там, по средата, са групата родители, които нито отричат, нито приемат наказанието като метод при възпитанието си. Това са гъвкавите родители, които определят начините си, според характера на детето си. Те са наблюдателни и могат да предричат курса си на поведение. Те са сензитивни и усещат чувствата си на детето. И не се страхуват да бъдат „лоши“, когато виждат, че с приказки не става. Изпълняват заплахите си, въпреки вътрешния си дискомфорт, защото знаят, че така ще по-добре за детето. Но през цялото време основният им фокус е да запазят достойнството на детето, показвайки, че правилата са си правила. Защото „В нашето семейство не е прието….“, а не защото „Аз ти казвам“. И като споменавам семейство важно е да се подчертае, че за правилното възпитание (какъвто и да е методът) е нужно и двамата родители да бъдат на едно и също мнение и позиции, защото в противен случай проблемите се задълбочават вместо да се разрешават.
И ако ви се наложи да накажете детето си, то можете да следвате следните правила:
– Не пропускайте или не отлагайте наказанието. За да има възпитателна цел, трябва да бъде непосредствено след нарушаване на правилата или поведението, което не одобрявате. Тук възрастта няма значение, колко по-рано се сблъска с неприкосновеността на реда и правилата, толкова по-добре.
– Не прекалявайте с наказанието. Водете се от максимата, че то показва нарушение, а не е вид възмездие и не цели да го унижавате. Изпитаните във времето: да седне и да помисли или да постои в ъгъла, са напълно достатъчни и подходящи.
– Избягвайте докато наказвате да използвате груб тон, да критикувате или да обиждате с прякори.
– Бъдете постоянни и реагирайте винаги, когато има нарушаване на правилата.
– Винаги обяснявайте възможно най-кратко от какво точно сте недоволни и какво конкретно очаквате.
– Показвайте доброжелателност и спокойствие дори когато наказвате.

Всички искаме да имаме възпитани и щастливи деца, с които да запазим добрите си отношения. И важно е да запомним, че винаги правим най-доброто по силите си за децата ни.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *