Какви са предимствата да не осъждаме?

„Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ Евангелие от Матей
Всеки има право да оцени по негативен или позитивен начин събитията, с които се сблъсква, но не бива да стига до осъждане на човешката личност. Всеки човек е индивидуалност и възприятията му за света са строго специфични. Осъждането е неразбиране на индивидуалността и вкарване на събеседника в граници, определени от самите нас. Причината за нашето неприемане е в това, че имаме различни ценности и убеждения.

Какво означава да осъждаме и да неосъждаме?

Осъждането е изразяване на несъгласие и неодобрение с някого или с нещо. Но това неодобрение е в следствие от начина, по който ние възприемаме света и който смятаме за най-правилен. Хората са различни, и ние ги възприемаме за добри или лоши единствено чрез своите мисли за тях. Осъждането е човешка слабост, в основата на която стои желанието ни за по-добра заобикаляща среда. То може да се разглежда като производна на горделивостта и егоизма ни, водени от желанието да променим другия човек, да променим света, за да ги направим по-добри, т.е това е нашият стремеж за съвършенство. Но ние не живеем в идеален свят. От тук става ясно, че самото осъждане е добро намерение, но с неподходящ метод. Обикновено упреците ни са свързани с неща, които са в самите нас. Ние реагираме според собствените си разбирания и убеждения, според това, какво сме научени в детството, според нашето мислене, нашия свят и нашите преживявания. Осъждайки някого, се опитваме да го сложим в рамките на нашата картина, несъзнателно го вкарваме в нашите формули за „правилен“ живот. Затова преди да осъждаме другите, е добре да помислим дали има хармония в душата ни.
Неосъждането е приемане, уважение и възприемане на околните като безкрайна тайна и загадка, а нашата цел е да разгадаем тази тайна. Неосъждането е състрадание и разбиране на човека. Ние имаме правото да проявяваме способността да оценяваме житейските ситуации, да им даваме правилната характеристика, но нямаме правото да съдим човека до такава степен, че да го отъждествяваме спрямо постъпката му и нашето виждане за това. Да не осъждаме не означава да не изказваме мислите си за някой, но нека тези мисли бъдат само и единствено наше мнение, но не и поставяне на „присъда“ за самия човек. Неосъждането е начин да разберем света на другия, да погледнем през неговите очи и да разширим собствения си мироглед. Приемайки действията и мислите на другите, разширяваме собствените си възприятия, помагаме на себе си да се изчистим от мисли, които са ни ограничавали. Неосъждането е начин да покажем на другия колко е значим както за нас, така и за другите.

„Съществуват велики хора, които карат всички останали да се чувстват малки. Но наистина великият човек кара другите да се чувстват велики.“ ( Г.К.Честъртън)

Едно от фундаменталните неща на коучинга е неосъждането.

Facebook Comments