Когато благодарността не стига до нас.
thank-you-1238361

Колко често ви се случва да направите услуга и да не получите очакваната благодарност? Как се чувствате? Какви мисли ви минават?
Човешката природа е такава, че благодарността е някъде дълбоко заровена, често се забравя и трае кратко време. Общо взето времето на благодарността е правопропорционална на нуждата, която човекът е изпитвал преди да се намесите. И ако винаги очакваме да бъдем оценени според това, което сме направили, ще се сблъскаме единствено с огорчение и разочарование. Да мърморим по всеки такъв повод или да обвиняваме, е доста неразумно от гледна точка на нашето спокойствие и щастие. Опознайте човешката природа и не очаквайте благодарност. Тогава, когато някой изведнъж реши да я покаже, то ще бъде чудесна и приятна изненада. А ако не я получим, поне няма да сме огорчени. От тук:
Правило 1: Не очаквайте благодарност!
Благодарността е като любовта: За да заслужим любов, не е нужно да я я изискваме, а да даряваме любов, без да се надяваме на благодарност.
За какво си мислите в момента? Да не би, че звучи наивно и идеалистично? Да, възможно е, но това е гласът на здравия разум и крачка към вашето усещане за щастие.
Ако не можем да направим нещо, заради радостта и удоволствието, че помагаме – не го правим.
Знаете ли какво е описанието за идеалния човек според Аристотел? Според него „Идеалният човек изпитва радост от това, че прави благодеяние на другите, но се срамува да приема благодеяние от другите. Възвишените натури творят добро, низшите натури го приемат“. Светът и нравите са много променени от времето, в което е живял той, а ние не сме идеални (а и не е нужно), но бихме могли да направим максималното, за да се развиваме. Бихме могли да бъдем една крачка по-възвишени от вчера и една крачка по-щастливи от онзи ден. От тук:
Правило 2: За да бъдете щастливи, спрете да мислите за благодарността. Правете добри неща, заради радостта, която ще изпитате от това.
Като част от човешката природа, благодарността е черта, която може да се възпита и научи. Ако ние не сме се научили да изразяваме благодарност или ако не учим децата и близките си да показват благодарност, как можем да очакваме да я получим по отношение на нас? Та нека се вгледаме в себе си и помислим кога, как и дали сме показвали благодарността си, когато е било нужно. От тук:
Правило 3: Благодарете и учете на благодарност!

Три правила, една дума „благодаря“ и повече щастие…

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *