Шестте лични сили на успеха: първата
osprey-1402755

Обикновено копнеем за промяна, но им липсва активност, за да я предизвикат сами. Очакват я като лъч от бъдещето, който или ненадейно ще мине през тях, или „когато нещо се подобри, то ще има и промяна“. Но промяната не е някаква си случка от бъдещето, а дейност, която изисква активност в настоящето. Пасивният подход на чакане предхожда пасивна промяна, т.е. никаква.
Качеството на нашия живот зависи от самите нас и ако случващото се в момента не ни харесва и не ни носи щастие, то е наложително да предприемем нещо. Можем да вземем решение дали не се налага да направим нови избори или промени в настоящето, за да си осигурим по-добро бъдеще. Можем и да приемем ситуацията, да спрем да я обмисляме, да спрем да обвиняваме и да си живеем живота такъв какъвто е.
Тук ще ви запозная с личните сили на успеха. Да, лични, защото не само всички необходими ресурси са в нас, но и имаме силата да ги използваме. Всяка от силите изисква ясно осъзнаване, а за някои дори сериозни промени.
Силата да се освобождаваш. Това е началната стъпка към промяната. Да се освободиш от нездравите модели от миналото, за да градиш бъдещето на чисто. Тук влизат:
физическо освобождаване – редовни физически занимания, които помагат за отърсване от хроничното напрежение;
умствено освобождаване – изчистете негативните мисли и най-вече осъждането (на себе си и околните) и безпокойството (Каква полза имате от тревогите? Как ви помагат?);
емоционално освобождаване – изкарайте неизразените чувства, преживейте ги и ги забравете;
освобождаване от пречещи поведенчески модели – помислете за вредно или нездраво поведение, излишества, пороци. Това могат да бъдат освен алкохол, наркотици, храна, но и прекалено много работа, спорт, пазаруване, клюки и т.н. Те осигуряват развлечение или бягство. Правим ги, за да се почувстваме по-добре. От какво се опитвате да избягате? Кои чувства се опитвате да потушите?
освобождаване от прилепване – край на вкопчването в нещата. Мебели, бижута, техника, дрехи, коли и колкото повече придобиваме, толкова по-горди се чувстваме. Вманиачаваме се в придобиването на „разни неща“. И никога не ни стигат. Не става въпрос да НЕ искаме, да НЕ притежаваме или да НЕ се стремим към материални неща, но да внимаваме да не се пристрастяваме към тях. Да не залагаме, че те ще ни направят дълготрайно щастливи. Мисълта, че те са ни необходими, за да се чувстваме успешни, води до непрестанната нужда да се придобиват, защото отдолу е непрекъснатият страх от какво би могло да се случи, ако ги нямаме или ако се промени ситуацията. Така, че вижте с какво разполагате, поемете дъх и си кажете: „Харесвате ми, но не сте ми необходими, за да бъда щастлив и успешен!“

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *