Учтивите деца
what-a-good-scent-1403361

Какъв смисъл влагате в думата вежливост?! И по какъв начин възпитавате това качество у децата си?

И аз като майка на две деца, всекиднeвно си задавам въпроса „Как да възпитам вежливи деца?“. Основно си го задавах с първото си дете, защото се налагаше да експериментирам различни варианти. Стигнах до няколко заключения, които ще споделя тук, с идеята да окажа подкрепа на всички родители, търсещи правилните за тях начини.

1. Личният пример, който родителите дават.
Първата среда, в която попада детето е семейната. От нея се учи, от нея попива и разчита всички казани и неказани послания от възрастните. Използването на учтиви и вежливи фрази и думи в обикновеното общуване в семейството е най-лесният начин детето да се научи да проявява учтивост. Ако в семейната среда не се използват „ако обичаш“, „благодаря“, „Добър ден!“ и т.н., ще са необходими доста усилия от страна на родителите и учителите след това, за да научат детето на вежливи изрази.

2. Да научим вълшебните думички – 2 – 3 годишна възраст.
Вторият етап е да запълваме речника на детето с вежливите обръщения. След 2 годишна възраст съвсем спокойно можем да учим децата, защото те са в състояние да разбират кои думи са подходящи и кои не. Това е възрастта, в която можем да учим детето на вежливост. Може да му е трудно и дори да не може да ги произнася, но ще натрупа запас от учтиви думи, които ще може да се използва по-късно. На три години вече е подходящо да се обясни кога се използва „довиждане“ и кога „чао“, да знае използването и на думите „благодаря“ и „моля“.

3. Етикетът – 4 – 7 годишна възраст.
На тази възраст децата са много по-осъзнати относно учтивостта и нормите за вежливост. Примерът на родителите остава да бъде водещ и децата започват за отбелязват, ако не са спазени зададените норми. В този етап е характерно да забравят да ги използват въпреки, че ги знаят. А с навършване на петата си година може да ви се стори, че имате най-невижливото дете на света. Ако до този момент сте положили основите на устивостта, то бъдете спокойни, че това не е така. То просто търси своята формула. Ако преди това е копирало напълно стила на общуване на възрастните, то след петата си година започва да се опитва да пречупи нормите през своето си светоусещане. Често родителите се питат какво да правят, когато детето забрави да каже „довиждане“ или „благодаря“ и да му покажат колко важна е учтивостта. Методът за убеждаване или обясненията как другия път не трябва да прави така, не са от най-ефективните за възрастта 5-7 години. А какво работи:
– учене чрез игри: децата научават най-много чрез игрите. Полезни са сюжетните игри, в които да се разиграват с детето различни ситуации от всекидневното общуване. Възрастният може да изпълнява различни роли, но важно условие е периодично детето да казва как трябва да постъпи и какво трябва да каже съответния герой.
– разказване/четене на приказки: освен родителите да разказват подходящи интересни истории, има и много приказки, свързани с учтивостта. Пример е българската народна приказка „Златка – златното момиче“. Коментирайте с детето си поуката и поведението на героите и въздействието върху другите, след всяка приказка или история.
Подхождайте с внимание и загриженост, поощрявайте правилното поведение (ласките и вниманието е най-добрия вариант) и обсъждайте ситуациите, в които поведението им не ви харесва.

Личният пример обаче си остава водещ, защото вежливостта е стил на живот!

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *