Как децата възприемат негативния пример?
happy-family-1316748 (1)

Предполагам, вече сте наясно, че поведението на родителите оказва трайно въздействие върху децата, защото то го въприема без да да може да прецени кое е добро и кое не чак толкова. Често не си даваме сметка, че малките човечета ни копират и формират така бъдещите си нагласи.
Родителските модели на поведение са основата за формиране на цялостното отношение към живота и създаването на комплекси. Интересното е, че положителните не създават такъв траен отпечатък, докато отрицателните се загнездват в съзнанието на детето и могат да се проявят дори в по-късна възраст. И ако един неприятен навик от ежедневието ви може да се превърне в преосмисляне и промяна, то за поведението, което се отнася до светоглед, себеоценка или базисни неща, не е така. Хората се склонни да си мислят, че доброто развитие на нещата е някак непостижимо и затова по-лесно приемат за истина това, което е отрицателно. Така, порастналото дете изведнъж осъзнава, че копира брака на родителите си и осъзнава, че колкото и да се е стремял към здраво семейство, то скандалите/изневерите/лошото отношение са неизменна част и от неговото. Нормално, все пак е било свидетел на тези неща между родителите си.
Изниква въпросът: тогава какво можем да направим, за да расте детето ни необременено и със здрава психика? Първо трябва да запомните, че идеални родители няма. Няма как да спестите всички неприятности от детето, а и това не е добре за самото него. Важното е, детето да усеща, че семейството му е сполотено и мама и тате се чувстват добре заедно. Някоя и друга караница няма да му навреди, щом обичта се усеща. Така, че непрекъснатите опити да се опитвате да не повишвате тон или да се криете, нямат голям смисъл.
Понякога единият от партньорите остава да живее с половинка, която вече не обича, чувства я безразлична или направо мрази. Доста често се среща при жените, но основният мотив и на двата пола е „заради децата“. Това обаче не е нито в интерес на родителите, още по-малко за децата. Както директната, така и скритата агресия е много по-незравословна за детето, от една раздяла.
Всичко това трябва да ни накара да се замислим, когато правим нещо „за доброто на децата“.
А вие как мислите? Коментирайте или споделете на yoursofia@yoursofia.com .

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *